Рисунка и Интермедия

В рамките на проект „3С – Култура, Творчество, Промяна – Дневен ред на Творческите градове”, който се реализира с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария, чрез Фонд за партньорство и експертна помощ, Сдружение „Фабриката” подкрепи III-то НАЦИОНАЛНО БИЕНАЛЕ НА РИСУНКАТА – 2015. Биеналето се инициира от Катедра „Рисуване” – Факултет по изобразително изкуство, ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”.

Съорганизатори са: ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Община Велико Търново, Съюз на българските художници, Министерство на културата, Министерство на образованието и науката и Сдружение „ФабриКата”

Целта на Биеналето е да популяризира творчеството и контактите на български автори; да стимулира развитието на млади художници; да представя постижения в областта на рисунката.

Сдружение „Фабриката” връчи награда от 400 лв.  за млад автор до 26 години.

Кураторската  селекция „РИСУНКА И ИНТЕРМЕДИЯ” също бе подкрепена от Сдружение „ФабриКата”, като част от проект „3С – Култура, творчество, промяна – Дневен ред на творческите градове”.

 „Рисунка и интермедия” е изследване на междинната среда (intermedium), в която рисунката е неделима част от произведения с хибриден характер. Негова основна цел е да провери на практика съвкупността от предпоставки за приемане на едно или друго онтологично задължение по отношение на нейното съществуване като преодолее консервативните стереотипи.

След успешното представяне пред великотърновска публика проект „Рисунка и интермедия” гостува на галерия „Райко Алексиев” – гр. София в периода 16.02 – 02.03.2016г.


Рисунка и интермедия
В бележките си към „Видимото и невидимото” (декември, 1959) френският постмодерен философ Морис Мерло-Понти дискутира проблема за дефиницията на понятието „свят” като използва за пример рисунката. Според него „рисунката е „свят” в опозиция на единствения и „реален” свят. Тя във всеки случай формира такъв с всички други картини. Същите сетивни елементи там означават друго нещо в сравнение с прозаичния свят”.(2) Тогава, какво е рисунка? За изследването и разбирането на нейната същност не може да се пренебрегне съществуването на художествената творба, съотнесено към средата и средството (medium) за достигане до нейните реципиенти. Обикновено разсъждаваме за рисунката като за единично произведение създадено върху двуизмерната повърхност на лист хартия. Но днес такова твърдение е крайно несъстоятелно, при положение че 21-ви век предоставя множество технологични средства за реализацията ѝ. Дори да пренебрегнем дигиталните инструменти на нашето съвремие и да насочим вниманието си към тези, използвани от първите Homo sapiens като пръчка оставяща следи в пясъка, отново ще претърпим провал в нормативното определение за рисунка. От друга страна теорията на ревизионистката онтология на изкуството оспорва идеята за единичната конкретна същност на произведението. (1) Така следите от въглен върху лист хартия могат да въздействат естетически благодарение на общата система от значения установени в културологичен план. Тяхното естетическото възприемане би било премахнато, ако използваме същия лист за тапициране на рафт в шкаф за храна, без това действие да е целенасочено създадена ситуация от конкретен артист. Проектът „Рисунка и интермедия” е изследване на междинната среда (intermedium), в която рисунката е неделима част от произведения с хибриден характер. Негова основна цел е да провери на практика съвкупността от предпоставки за приемане на едно или друго онтологично задължение по отношение на нейното съществуване като преодолее консервативните стереотипи.
Уважаема публика, дискусията е отворена за мнения!

Куратор: Атанас Тотляков

Comments are closed